История

Още преди Освобождението в град Дупница е имало съд – турско съдилище, наричано Девие – меджилен, в което участвали съдебни заседатели – българи и евреи. 
Най-старите писмени сведения за този съд са намерени във ферман от 20.08.1493 г.
Дупнишкият съд е съставен в първата следосвобожденска година от окупационните руски войски, 
под ръководството на руския комисари е наречен „Дъбнички окружний суд”.
Изграден е съдебен съвет, състоящ се от един председател, двама членове и един секретар. 
Почти веднага са застъпени и назначени съдебни заседатели. 
Първият председател бил Димитър Чуков, изпълнявал длъжността от 1879 г. до 1886 година.
Съдът е разглеждал граждански, търговски и углавни дела, ръководейки се от турските граждански закони, от новосъздаваните български закони, по съвест, свидетелски показания и решителна клетва. 
С укрепването на съдебното дело, до участие в делата започнали да допускат и защитници на подсъдимите. 
До 1979 година съдът се е помещавал в стара и неудобна сграда, не отговаряща на нуждите на съда.
Затова е проектирана и изградена новата съдебна палата, разположена на централна улица в града, 
която е тържествено открита на 02 март 1979 г.