За граждани

ПРАВНА ПОМОЩ

І. ПРАВНА ПОМОЩ. ВИДОВЕ.

Редът и условията за предоставяне на правна помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции са регламентирани в Закона за правната помощ. Целта закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване на ефективна правна помощ, която се осъществява от адвокати и се финансира от държавата.

Видовете правна помощ са:

консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело;

подготовка на документи за завеждане на дело;

процесуално представителство;

представителство при задържане по чл.63, ал.1 от ЗМВР.

Правната помощ се организира от Националното бюро за правна помощ (НБПП) и адвокатските съвети. Националното бюро за правна помощ води Национален регистър на адвокатите, определени да осъществяват правна помощ по съдебни райони на съответните окръжни съдилища. Регистърът е публичен и се публикува в Интернет.

Адвокатът, който осъществява правна помощ, няма право да получава от доверителя или от подзащитния си възнаграждение и средства за покриване на разходи. Възнаграждението на адвоката и разноските по водене на делото са изцяло финансирани от държавата. Заплащането на предоставената правна помощ се извършва от НБПП.

ІІ. КОГА И НА КОГО СЕ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ?

Правна помощ се предоставя само на физически лица, които отговарят на изискванията, предвидени в Закона за правна помощ. Правна помощ, изразяваща се в правна консултация или подготовка на документи за завеждане на дело се предоставя на следните категории лица:

лица, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи предвидено в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Съгласно този правилник право на месечна социална помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по- нисък от определен диференциран минимален доход, а основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.

лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги,

приемни семейства или на семейства на роднини или близки, при които е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето.

Правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство се предоставя в случаите, при които

по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита или представителство или

заподозреният, обвиняемият, уличеният, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

По наказателни дела преценката, че заподозреният, обвиняемият, уличеният или подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело.

По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид:

доходите на лицето или семейството;

имущественото състояние, удостоверено с декларация;

семейното положение;

здравословното състояние;

трудовата заетост;

възрастта и

други констатирани обстоятелства.

В Закона за правната помощ е предвидена специална процедура за предоставяне на правна помощ при неотложни случаи само по наказателни дела, но не и по граждански и административни дела.

Законът предвижда,че в неотложни случаи по дела за мерки за процесуална принуда и разпити пред съдия в досъдебното производство и на задържания в случаите по чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи се определя дежурен адвокат, ако обвиняемият, уличеният, заподозреният или задържаният сам не си е упълномощил защитник.

Искането за определяне на дежурен адвокат в предвидените от закона неотложни случаи се прави от органа, ръководещ процесуалните действия, до адвокатския съвет, писмено или по телефона, не по-късно от три часа преди определения за съответното производство час. Органът, ръководещ процесуалните действия, незабавно след задържането разяснява на задържания правото на дежурен адвокат и уведомява адвокатския съвет за необходимостта от назначаване на адвокатска защита.

В тези случаи секретарят на адвокатския съвет определя адвокат от Националния регистър за правна помощ, който е дал съгласие да бъде включен в списъка на дежурните адвокати. Избраният от списъка адвокат веднага пристъпва към изпълнение на задълженията си по правната помощ, като продължава да осъществява правната помощ във всички стадии на процеса.

ІІІ. МОЛБА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ. ПРИЛОЖЕНИЯ.

При подаването на молба за правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство, българските граждани следва да представят:

декларация за семейно и имуществено състояние /включително недвижими имоти, движими вещи, леки автомобили, банкови сметки, ценни книжа, дялове в дружества и др./ ;

доказателства за размера на получаваното трудово възнаграждение или доходи от друга дейност по занятие, осъществявана от лицето и от членовете на неговото семейство

документи, удостоверяващи наличието на заболявания или инвалидност, ако лицето страда от такива

други документи, удостоверяващи посочените в молбата за правна помощ обстоятелства.

В случаите, когато правната помощ се изразява в процесуално представителство или в представителство при задържане по чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия и лицето следва да отправи искането си до него. По граждански и търговски дела това ще бъде съда, пред който е образувано делото.

При молба за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в правна консултация или подготовка на документи за завеждане на дело, българските граждани представят и доказателства, че са от категорията на лицата по чл.21 т. и т.2 от Закона за правната помощ, а именно един от следните три вида документи:

заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" за отпускане на месечна социална помощ, а в случай, че лицето не е упражнило правото си за получаване на месечна социална помощ по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, то представя пред НБПП удостоверение, издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане", че отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи

решение на съда за настаняване на дете в приемно семейство

документ, удостоверяващ настаняването в специализирана институция за предоставяне на социални услуги.

В случаите, когато правната помощ се изразява в правна консултация или в подготовка на документи за завеждане на дело, решението за предоставяне на правна помощ се взема от председателя на Националното бюро за правна помощ . В тези случаи молбата за предоставяне на правна помощ се подава до Националното бюро за правна помощ.

ІV. УСЛОВИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРАВНА ПОМОЩ. ОТКАЗ.

В случаите, когато правната помощ се изразява в консултация или в подготовка на документи за завеждане на дело, решението за предоставяне на правна помощ се взема от председателя на НБПП в 14-дневен срок след представяне на заповедта за отпускане на месечна социална помощ, съдебното решение за настаняване на детето в приемно семейство или удостоверението издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане", че лицето отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи.

Отказът на председателя на НБПП за предоставяне на правна помощ се съобщава на молителя и може се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В случаите, когато правната помощ се изразява в процесуално представителство, молбата се подава в писмена форма пред съда, пред който делото е висящо. В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставената правна помощ. Определението, с което се отхвърля молбата, се съобщава на молителя и подлежи на обжалване с частна жалба по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс.

Лицето, което желае да му бъде предоставена правна помощ, състояща се в консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело или в подготовка на документи за завеждане на дело следва подаде молба до председателя на Националното бюро за правна помощ, към която следва да приложи документите, посочени по-горе.

Лицето, което желае да му бъде предоставена правна помощ, състояща се в процесуално представителство следва подаде молба в писмена форма до съда, пред който делото е висящо, към която следва да приложи документите, посочени по-горе.

Определението на съда или акта на председателя на НБПП за предоставяне на правна помощ се изпраща незабавно на съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ. При възможност адвокатският съвет определя адвокат, посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ. След избора, адвокатският съвет уведомява за определения адвокат съда или председателя на НБПП, които назначават определения адвокат за повереник, защитник или особен представител за всички съдебни инстанции, освен ако има възражение за това.

Правната помощ се състои само в осигуряване на безплатна адвокатска защита.

Ако страната в процеса не разполага с достатъчно средства да заплати дължимите такси и разноски в производството, може да подаде молба за освобождаване от такси и разноски до съда, пред който делото е висящо. При уважаване на молбата, разноските се покриват бюджета на съда.

Отказът на председателя на НБПП за предоставяне на правна помощ се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административния процесуален кодекс. Отказът на съда за предоставяне на правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Допълнителна информация за българската система за правна помощ може да бъде получена от Националното бюро за правна помощ.

СВИДЕТЕЛЯТ – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Призоваването Ви като свидетел означава, че сте необходим за разглеждането и решаването на делото, т.е. необходим сте за осъществяване на правосъдието, защото чрез разпита Ви ще бъде установявана обективната истина. Ето защо, става дума за сериозно задължение.

Длъжен сте да се явите пред призовалия Ви съд. Неявяването без уважителни причини е нарушение, което се наказва с глоба до 1000 лева, като се постановява и принудителното довеждане на свидетеля за следващото заседание на съда от службите на Министерството на правосъдието. Ако поради сериозни причини не можете да сторите това на посочената в призовката дата, уведомете предварително съда с писмена молба. Второто основно задължение е да изложите всичко, което знаете по делото и да отговаряте на поставените въпроси - от страните /обвинението и защитата/ и от съда.

Длъжен сте да говорите истината - лъжесвидетелствуването е престъпление против правосъдието. Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 5 години както за съзнателно потвърждаване на неистина, така и за затаяването /премълчаването/ й. Ваше задължение е, също така, да останете на разположение на органа, който Ви е призовал, докато това е необходимо.

Често явяването като свидетел възпрепятства изпълнението на служебни ангажименти. Кодексът на труда задължава работодателят да освободи от работа работника или служителя при призоваването му като свидетел. Законът визира правото на свидетеля да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени направените разноски /най-често това са пътни разноски/. На свидетеля се издава съответният документ за направените разноски, които той може да възстанови от касата на съда. По граждански дела разходите за нощувки и пътуване се възстановяват от страната, поискала свидетеля, а по наказателни дела – от съда.

Явяването пред съда се удостоверява на гърба на призовката Ви, след приключване на разпита. Свидетелят има право да си служи с бележки по време на разпита за дати, цифри и въобще обстоятелства, свързани с неговите показания. Той може да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права /например, определение за налагане на глоба, което счита за неоснователно/ и законни интереси.

Ако смятате, че явяването ви като свидетел би застрашило собствената Ви сигурност или тази на близките, с Ваше съгласие или по Ваша инициатива могат да бъдат предприети мерки за защита – осигуряване на лична физическа охрана и запазване в тайна самоличността на свидетеля. За да бъдат осигурени съответните мерки за защита е необходимо да направите писмено искане до съдията.

Опитайте да възстановите в съзнанието си събитието, за което са необходими показанията Ви. Носете със себе си призовката и документ за самоличност. В повечето съдилища има информационно табло в близост до входа на сградата, на което са посочени датата, номерът на делото и залата, в която ще се гледа то. Номерът на делото, по което се явявате като свидетел, е изписан и на призовката.

Облечете се подходящо за явяването си в съда. Изключете мобилния си телефон, преди да влезете в съдебната зала. Никога не носете оръжие – в залата не се допускат въоръжени лица, дори и да имат разрешение за носене на оръжие.

Първоначално се снема самоличността Ви, като се установява и в какви отношения се намирате със страните по делото. Разпитът започва с покана да дадете добросъвестни показания и предупреждение от страна на съда за наказателната отговорност при лъжесвидетелствуване. Следва излагане във формата на свободен разказ на това, което Ви е известно по делото и задаване на въпроси от страна на прокурора /частния тъжител/, другите страни и техните повереници, подсъдимия и неговия защитник. Съдът задава въпроси, след като страните изчерпат своите. Запомнете: ако сте съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра на подсъдимия или сте лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, можете да откажете да свидетелствувате, без това да носи каквито и да е неблагоприятни последици за Вас. Запомнете: не сте длъжен да давате показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление Вас, Вашите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лицето, с което се намирате във фактическо съжителство. При самия разпит е препоръчително да спазвате следното:

говорете само истината, отговаряйте на въпросите точно и изчерпателно;
не се опитвайте да отговорите на въпрос, който не разбирате, обърнете се към съда с молба той да бъде повторен или обяснен;
не се опитвайте да отговорите на въпрос, ако не си спомняте обстоятелствата, за които Ви питат или просто не знаете нищо за тях - кажете това на съда. В крайна сметка, никой не очаква от Вас да знаете всичко или да помните всеки детайл;
изслушайте внимателно въпроса, ако е необходимо, помислете и систематизирайте в съзнанието си отговора и след това го изложете. На съда и на страните е необходима истината, а не експресен разпит;
излагайте само факти - предположенията не са необходими никому;
отговаряйте на въпросите спокойно и ясно, не задавайте сам въпроси на страните, на други лица в залата или на съда, не влизайте в диалог или словесен конфликт с никого, дори ако Ви провокират към това;
слушайте съдията и изпълнявайте неговите разпореждания, напр. при възражение срещу зададен Ви въпрос.

Тази брошура няма характера на правен съвет. Целта й е да предостави информация на обществеността и да даде насоки за поведението Ви в съда.

Призоваване

ПОЛУЧИЛИ СТЕ ПРИЗОВКА, А СЕГА – КАКВО?

Призоваването е много важен аспект на българската съдебна система и на способността й да раздава правосъдие по справедлив и точен начин. Процесът на призоваване е насочен към защита на правата на лицата, въвлечени в съдебно производство. В хода на производството се засягат значителни законни права и интереси на страните. Страните имат право да бъдат информирани за съдебните заседания или действията на съда. Призовките трябва да се връчат на посочените в тях лица не по-късно от седем дни преди датата на съдебното заседание. Предварителното връчване на призовка се прави с идеята, че призованото лице ще има достатъчно време да се подготви за заседанието. Сътрудничеството ви с призовкаря е също много важно. Нарочното криене и отказ да се приеме призовка в крайна сметка увреждат Вашите права. И това не означава, че няма да има съдебна процедура. Съдът може да разгледа делото без Ваше участие. Отказът да се приеме призовката, обявлението или други съдебни книжа, които са редовно предявени, има същите правни последици, както и ако призовката е редовно връчена.

КАКВО Е ПРИЗОВКА?

Призовката е официално съобщение, че лицето трябва да се яви в съдебната зала на определена дата и час. Много е важно да се явите точно на деня и часа, посочени в призовката.

КОЙ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ПРИЗОВКА?

Ищец, ответник, жалбоподател, свидетел или заинтересована трета страна или обвиняем (по наказателни дела). Законът позволява призовката да се връчи на лице, различно от посоченото в призовката. Призовката може да се остави на лице, което има редовен контакт и познава призования. Призовката може да се връчи също и на юридически представител, на съсед или член на семейството на призования. Всяко лице, получило призовката за сметка на призования, е задължено да му я предаде.

А РАБОТОДАТЕЛЯ?

И по граждански, и по наказателни дела, призованото лице може да получи призовката чрез работодателя си.

КАК МОГА ДА ПОЛУЧА ПРИЗОВКА?

Призовките обикновено се връчват лично на лицето, което е призовано, от призовкар или съдебен служител. В определени инстанции призовките могат да се връчат по поща с обратна разписка, чрез общината, полицията, прокуратурата или следствието. В спешни случаи призовките могат да се връчат по факс, чрез телеграма или по телефона. Когато лицето е с неизвестен постоянен адрес, то се призовава чрез “Държавен вестник”.

КАКВО ДА ОЧАКВАМ ОТ ПРИЗОВКАРЯ?

Призовкарят трябва да покаже валидна идентификационна карта, издадена от съда или от съответен висшестоящ от следствената служба или полицейско управление, към които работят служителите, връчващи призовки.

Към Вас трябва да се отнасят с уважение и без предразсъдъци или дискриминация.

МОГАТ ЛИ ДА СЕ ВРЪЧВАТ ДРУГИ ДОКУМЕНТИ?

Да, възможно е. Можете да получите и други обявления или съдебни документи. Обявленията се отнасят до информиране на лицето, че е издаден определен съдебен акт. Съдът обявява решенията си с мотивите към тях не по-късно от 30 дни от датата на последното съдебно заседание. Други документи, които могат да бъдат връчвани, са: заключенията на вещите лица, копия от исковата молба или жалбата или от съдебния акт.

ИМА ЛИ ОСОБЕНИ ПРАВИЛА?

Да. Обърнете внимание на следните особени правила:

Ø Когато страна замине за повече от 30 дни в чужбина, тя е длъжна да посочи съдебен адрес, ако няма адвокат по делото в Република България. Ако лицето не посочи такъв адрес, всички книжа се прилагат към делото и се считат за връчени. Обърнете внимание, че съдът трябва да предупреди страните и свидетелите за тези последици, когато връчва първите призовки, обявления и други книжа.

Ø Ако лицето, на което се връчва призовката, откаже да я приеме, това се удостоверява с подписа на поне един свидетел. В този случай лицето се счита за призовано.

Ø Адвокат не може да откаже да получи призовка на свой клиент.

Ø Ако е призован свидетел или вещо лице, но той не се яви в съда (без да има сериозни причини за това), съдът може да му наложи глоба в размер до 100 лв.

Ø Неявяването на обвиняем в съда може да доведе до промяна на мярката за неотклонение (парична гаранция, задържане под стража, др.). На свидетел, който не се яви в съда, може да му бъде наложена глоба до 100 лева и съдът да постанови принудителното му довеждане на следващото съдебно заседание.

Сигнали до Етичната комисия при РС - Дупница

УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ,

Вашите сигнали/жалби за корупция/корупционни прояви на магистратите в Районен съд – Дупница можете да подавате на посочения електронен адрес drs_ek@mail.bg

Съгласно разпоредбата на чл.39б ЗСВ в РС – Дупница е създадена постоянно действаща Етична комисията, която извършва проверки по сигнали на граждани или в средствата за масово осведомяване, за неетично поведение на магистрати и др. Като основен гарант по прилагането на етичните стандарти в живота и практиката на съдиите Комисията изготвя становища за нравствените качества на магистратите, които участват в различни конкурси – за преместване; за повишаване в длъжност; за назначаване на ръководна длъжност и др.

Сигнали за прояви на корупция до ВСС

УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ,

В търсене на превантивен ефект в борбата с корупцията в съдебната система и възвръщането на доверието на гражданите е предоставена възможността гражданите активно да участват в предотвратяването и разкриването на корупционни действия в съда. На видно място на първия етаж в Съдебната палата в гр. Дупница е монтирана кутия за подаване на сигнали, адресирани до Комисията по професионална етика и превенция на корупцията към Висшия съдебен съвет. Сигналите следва да съдържат конкретни данни за корупционни прояви или корупционни практики от страна на магистратите в ДРС.

Образец на сигнала можете да намерите винаги на разположение до кутията или да изтеглите от тук.