Районен съд Дупница взе мярка за неотклонение ,,Задържане под стража”, по отношение на обвиняем от прокуратурата за неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие и причиняване на лека телесна повреда / на жената, с която е живял на съпружески начала / в условията на домашно насилие. Престъпленията са квалифицирани по чл. 296, ал. 1 и по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

На настоящия етап от наказателното производство, макар и на изключително ранен такъв, съдът счита, че от събраните доказателства може да се изведе обосновано подозрение относно съпричастността на П. Т. към извършване на вменените му деяния. В този смисъл са показанията на пострадалата и свидетелите, протокол за оглед на местопроизшествие, веществените доказателства. По отношение на опасностите, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, съдът счита, че не е налице опасност от укриване на обвиняемия, предвид установените спрямо него задържащи фактори, каквито са наличие на постоянен адрес и липса на данни за укриване и препятстване на разследването. Същевременно обаче съдът намира, че е налице третата кумулативна предпоставка за вземане на най-тежката МНО - наличие на реална опасност от извършване на престъпление, като същата в случая се обуславя най-вече от обремененото съдебно минало на обвиняемия. П. Т. е осъждан многократно, вкл. за извършени деяния в условията на домашно насилие, за които е търпял ефективно наказание ,,лишаване от свобода“. Следва да се вземе предвид, че това наказание е изтърпяно и П. Т. е освободен от затвора на 26.06.2025 г., а деянията за които е налице обоснованото предположение за съпричастността му, са извършени на 06.07.2025 г. В този смисъл предходните осъждания явно не са подействали възпиращо и превъзпитателно на дееца, като това обстоятелство характеризира обвиняемия като личност със завишена степен на обществена опасност, склонен към извършване на деяния срещу личността. Тези обстоятелства, в своето кумулативно единство обуславят извод, че опасността от извършване на престъпление от страна на обвиняемия е реална, предвид високата степен на обществена опасност на деянията и конкретните обстоятелства – с оглед мястото, времето и начина на извършването им – през нощта, в чуждо жилище чрез разбиване входната врата на къщата с кирка, като настоящото по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 130, ал. 2 от НК не е еднократен акт на посегателство спрямо пострадалата Ц. Д. По изложените съображения съдът намира, че целите визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с постановяване на мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“, пише в мотивите си съдия Маргарита Алексиева.

Определението на РС – Дупница подлежи обжалване и/или протестиране в 3- дневен срок от днес, пред Окръжен съд - Кюстендил.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл.16 от НПК обвиняемият се смята за НЕВИНЕН до установяване на противното с влязла в сила присъда.